Индианските войни в САЩ приключили към 1890 г. По това време

Индианските войни в Съединени американски щати завършили към 1890 г. По това време всички племена на индианци или били признали провалянето си и изпълнявали волята на Вашингтон, или били прогонени в Канада. Но останало едно от тях, което се считало за непобедено. Това били семинолите.

Обикновено, когато стане дума за североамерикански индианци, множеството хора си показват ловци на бизони, яздещи мустанги, с превъзходни декорации от орлови пера и кожени панталони с ресни. Но по този начин изглеждали единствено тези, които живеели през ХІХ-ти век в прериите на Централна Северна Америка. Сиуксите, арапахите, кайовите и команчите се сражавали в продължение на към 40 години против бледоликите, които заграбвали земите им. До 1890 година обаче съвсем всички били принудени да положат оръжие и да се предадат. А единственият индиански народ, който в никакъв случай не е капитулирал пред американската войска, живее и до през днешния ден на личните си земи до брега на Атлантическия океан…

Семинолите се формирали като обединен етнос през ХVІІІ-ти век. През 1716 година една от групите на племето оконее тръгнала от днешна Джорджия на юг към Флорида. По пътя те се смесили с други племена и формирали нов народ, прочут ни от книгите на Майн Рид и филмите с Гойко Митич.

По същото време югоизточната част на Северна Америка станала терен на спор сред англичани, испанци и французи. Скоро там се появили и американците. Някои от белите хора се заселвали измежду семинолите, създавали фамилии с индианки и започвали да водят война срещу някогашните си сънародници.

Така, да вземем за пример, метисът Александър Макгилливрей, наименуван по-късно „ най-великият индианец на Америка “, получил званията британски полковник, американски военачалник, испански общоприет суперинтендант и даже бил публично приет за „ император “. До огромна степен точно заради неговите дипломатически качества в продължение на 20 години никой не закачал индианците от Флорида и Южна Джорджия.

Но през 1816-1817 година американците навлезли с войските си във Флорида и повели война против семинолите. Индианците разгромили една от американските военни колони. Тогава срещу тях тръгнал военачалник Ендрю Джексън, предстоящ президент на Съединени американски щати, с корпус от 4 хиляди бойци. Генералът разрушил индианското населено място Талахаси и обесил двама хванати индиански вождове. Освен това, изтласкал испанците от полуострова. Мадрид осъзнал, че Флорида е изгубена и през 1821 година публично продал тези територии на американците – дружно с хората.

Индианците, живеещи на открити местности, били прогонени оттова със мощ през 1834 година Но семинолите от Централна Флорида отказали да се местят и почнали да се готвят за война. Водач на съпротивата им по това време станал Оцеола – прочут от Майн Рид в едноименния му разказ. Той не бил публично водач, а по-скоро неофициален водач. Майка му била метиска, внучка на шотландеца Маккуин, а татко му – британският търговец Уилям Пауъл. Но при семинолите роднинството се води по женска линия, по тази причина и никой не считал Оцеола за „ бледолик “. Той станал консултант на вожда Миканопи.

Оцеола, източник – Уикипедия

Чиновникът по индианските каузи Уили Томпсън наредил Оцеола да бъде задържан – само че се оказало, че това не е елементарно. През 1835 година американците няколко пъти предизвикали семинолите – и най-после били грубо осъдени. Индианците избили до крайник отряд артилеристи отпред с майор Дейд. Самият Оцеола се отзовал много самобитно на заповедта на Уили Томпсън да се яви при него – в действителност се явил, само че единствено, с цел да го убие и окачи скалпа му на колана си.

Американците се убедили във военните качества на семинолите и изпратил против тях напълно съществени сили – 9 000 бойци. Но през 1837 година Оцеола и вождът Абиака им нанесли следващото проваляне.

След като се убедили, че в почтен пердах не могат да победят семинолите, американците решили да си послужат с лукавство. На 21 октомври 1837 година те поканили Оцеола на договаряния – само че, вместо това, го оковали във вериги. Три месеца по-късно той починал от малария. Обаче неговите семиноли изобщо не мислели да се предават. Властите даже пускали против тях кучета-човекоядци, само че всичко било на вятъра. Две години по-късно те били принудени да ги оставят на мира, защото войната с тях водела до неприемливи загуби.

Следващото нахлуване на Съединени американски щати против семинолите почнало през 1854 година Американците обаче намирали единствено празни селища. Индианците избягвали огромни конфликти, нанасяли неочаквани партизански удари и изчезвали безследно. Военните в действителност се борели с празно пространство. Армията понасяла загуби и харчела пари без никакъв резултат. Накрая американците платили на тридесетина индианци да се преселят на запад, оповестили победа и напуснали Флорида.

През 1880-те години управляващите още веднъж изпратили войски, само че след няколко борби, наричани от време на време Четвъртата семинолска война, семинолите защитили своята самостоятелност.

През 1924 година Конгресът на Съединени американски щати им дал американско поданство, само че те не бързали да се възползват от това. А през 1957 година членовете на племето на семинолите го записали като юридическа организация.

След като официално по този начин и не капитулирали пред американците, семинолите почнали интензивно да се занимават с бизнес, като се възползвали от данъчните тласъци за индианците. Днес те имат хотели, зоологическа градина, няколко казина. През 2006 година организацията „ Племе на семинолите “ изкупи международната ресторантска верига „ Hard Rock Cafe “ за близо 1 милиард $.